BFT е иновативен подход в областта на аквакултурите, който повишава устойчивостта и ефективността на производството чрез насърчаване на микробна общност в богата на хранителни вещества вода. Тази общност, известна като „биофлок“, се състои от полезни микроорганизми, които превръщат неконсумирания фураж в питателна биомаса, служейки като допълнителен източник на храна за култивирани риби и скариди. BFT значително подобрява качеството на водата, като стабилизира вредните азотни съединения, допринася за общото здраве и намалява стреса във водните организми. Този естествен процес на филтриране свежда до минимум огнищата на болести. Освен това технологията подобрява темповете на растеж и оцеляването, което води до увеличаване на добивите и рентабилността за земеделските стопани.

Все още съществуват значителни проблеми по отношение на възможностите за разрастване на тази технология, като например:

Техническото управление изисква точно разбиране на микробната екология и постоянен мониторинг на параметрите за качество на водата като рН, разтворен кислород и нива на хранителните вещества.

Друго значително предизвикателство е рискът от развитие на патогени поради неправилно управление на системата, което може да доведе до дисбаланси в микробната общност и огнища на болести.

Освен това първоначалните разходи за инсталиране, свързани със създаването на система за биофлок, могат да бъдат значителни, което потенциално възпира дребните земеделски стопани.

Въпреки предимствата си BFT се прилага в търговски мащаб само на няколко места в Европа, като например отглеждането на скариди от вида Litopenaeus vannamei в системите за червен тон в Кастилия и Леон, Испания. Що се отнася до научните изследвания, европейски учени от различни държави, включително Белгия (Университет в Гент), успешно са установили отглеждане на червен тон в езера за тилапия в Израел.

Неотдавнашният напредък в системите за BFT е съсредоточен върху оптимизирането на динамиката на микробните общности с цел подобряване на темповете на преобразуване на фуражите и на резултатите от растежа. Иновациите в системите за аериране, наблюдението в реално време на параметрите за качество на водата и използването на различни източници на въглерод (като меласа или скорбяла) значително повишиха устойчивостта и производителността на системите за биофлок. Освен това изследванията на ползите за здравето от биофила като фуражна добавка показаха подобрени имунни реакции при култивираните видове, което доведе до по-добър растеж и процент на оцеляване.

Усилията за стандартизиране на практиките и разработване на най-добри насоки за управление са от съществено значение за максимално увеличаване на ползите от технологията за биоплак в аквакултурите. Тази екологосъобразна практика предлага ценни приложения, като например храна за водни животни и потенциален заместител на традиционните съставки на рибата в хранителния режим на ракообразните.

Нисковъглеродната аквакултура е съсредоточена върху производството на видове, които заемат по-ниски нива от хранителната мрежа. LTA се състои от нехранени аквакултури, които включват хранещи се чрез филтриране на водата (напр. миди, стриди и миди), детритивоядни (напр. морски краставици), морски водорасли, но също и тревопасни риби (напр. шарани). LTA е в съответствие с принципите за устойчива аквакултура чрез намаляване на зависимостта от ограничени ресурси и свеждане до минимум на отпечатъка върху околната среда.

Ползите от нисковъглеродната аквакултура (LTA) са:

1. Намалено потребление на енергия: LTA е съсредоточена върху видовете с по-нисък дял в хранителната верига, което изисква по-малко енергия в сравнение с хищните видове, отглеждани в селското стопанство. Това води до по-ефективно използване на ресурсите.
2. Подобрени водни екосистеми: LTA (по-специално хранещите се чрез филтриране на водата и отглеждането на морски водорасли) могат да поглъщат излишъка от азот, фосфор и въглерод, като по този начин смекчават последиците от еутрофикацията и изменението на климата. Освен това практиките на LTA могат също така да подобрят качеството на водата (напр. миди, стриди и отглеждане на миди) чрез филтриране и качество на морското дъно (напр. миди и морски краставици) чрез движението на отглежданите видове в пясъка.
3. Диверсификация: LTA разширява обхвата на видовете, които могат да бъдат отглеждани по устойчив начин, като допринася за диверсификацията в рамките на сектора на аквакултурите в ЕС.
4. Потенциал за разработване на продукти с висока стойност: както се подчертава в проекта ASTRAL, LTA може да осигури суровини за производството на храни, фуражи, козметични продукти, лекарства, биопластмаси и други ценни продукти.

Предизвикателствата, свързани с нисковъглеродната аквакултура, са:

1. Пазарно търсене и приемане от страна на потребителите: потребителското търсене на LTA продукти (напр. морски водорасли) може да бъде по-ниско, отколкото за други видове в някои регионали1. Продължават усилията, например чрез кампанията на ЕС за аквакултурите и инициативата на ЕС за водораслите, за повишаване на осведомеността и приемането на тези продукти.
2. Регулаторни рамки: регулаторните рамки, уреждащи LTA, може да са по-слабо развити от тези за традиционните аквакултури, което потенциално създава несигурност за инвеститорите и операторите (вж. често задаваните въпроси относно IMTA).
3. Зависимост от условията на околната среда: LTA, особено в откритите води, може да бъде уязвим по отношение на промени в условията на околната среда, като температура, соленост и наличност на хранителни вещества. Екстремните метеорологични явления също могат да представляват риск.

Важно е да се отбележи, че ползите и предизвикателствата, свързани с LTA, могат да варират в зависимост от отглежданите видове, местоположението на стопанството, производствената система и използваните специфични управленски практики.

LTA и производството на по-трофични видове (напр. производство на хищни видове) може да се комбинират, за да се генерират потенциални положителни ползи за околната среда, като например поглъщане на хранителни вещества и улавяне на въглерод. Интегрирането на LTA в производството на по-високи трофични видове е един от принципите, на които се основава Интегрираната мултитрофична аквакултура (IMTA).

В „Стратегическите насоки за по-устойчив и конкурентоспособен сектор на аквакултурите за периода 2021—2030 г.“ се подчертава значението на диверсификацията към видове с по-ниски трофични нива.

Инициативата на ЕС за водораслите има за цел да подкрепи сектора на водораслите в ЕС, включително аквакултурите от морски водорасли, чрез подобряване на управлението, разработване на механизми за подкрепа на бизнеса, повишаване на осведомеността и приемането на водораслите в ЕС и подобряване на знанията, научните изследвания и данните за водораслите и стимулиране на иновациите.

През октомври 2024 г. Консултативният комитет по аквакултурите публикува препоръка относно този вид аквакултури, която може да бъде намерена на следния адрес: уебсайт: https://aac-europe.org/en/publication/aac-recommendation-on-promoting-l…

Европейският съюз (ЕС) финансира няколко научноизследователски проекта, свързани с LTA, с цел насърчаване на устойчивостта и конкурентоспособността на аквакултурите в региона. Например AquaVitae (https://aquavitaeproject.eu/), ASTRAL (https://www.astral-project.eu/) и ULTFARMS (https://maritime-spatial-planning.ec.europa.eu/projects/circular-low-tr…) заслужават внимание, тъй като те също така допринасят за напредъка на LTA и устойчивите практики в областта на аквакултурите.

ULTFARMS е новаторски проект „Океанска мисия на „Хоризонт Европа“ с визия за революционизиране на системите за РТТ. Неговата мисия е да оптимизира производството на LTA в трудни условия в морето и среда с ниска соленост. Като интегрира иновативни инженерни, технически, екологични и биологични процеси, ULTFARMS има за цел да създаде рентабилна, устойчива и екологично стабилна производствена верига на нискотрофни видове (морски водорасли и мекотели) в разположени в морето вятърни паркове, разположени в Северно и Балтийско море.

Подходът на ЕС към употребата на антимикробни средства при животните се определя основно от строги регулаторни мерки, включени в Регламент (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно ветеринарните лекарствени продукти, както и в Регламент (ЕС) 2019/4 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г., що се отнася конкретно до прилагането на ветеринарни лекарствени продукти чрез медикаментозни фуражи. Регулаторната рамка на ЕС забранява използването на антибиотици за насърчаване на растежа или увеличаване на добива. Употребата на всички антимикробни средства подлежи на ветеринарна рецепта след клиничен преглед или друга подходяща оценка от ветеринарен лекар. Някои антимикробни средства не могат да се използват при животните, тъй като са запазени за лечението на някои инфекции при хората. Превантивната употреба на антибиотици е разрешена само за отделно животно, в изключителни случаи и при ясно определени обстоятелства. Освен това на равнището на ЕС се създава система за фармакологична бдителност, включваща сътрудничество между държавите членки, Комисията, Европейската агенция по лекарствата и титулярите на разрешения за търговия с цел изпълнение на задачи, свързани с безопасността и ефикасността на разрешените ветеринарни продукти.

Продажбите в ЕС на антимикробни ветеринарномедицински продукти за животни, отглеждани за производство на храни, включително водни животни, отглеждани за производство на храни, бяха наблюдавани на доброволен принцип до 2022 г. Считано от 2023 г., продажбите се наблюдават в рамките на нова, правно обвързваща система. Тези данни се използват за проследяване на напредъка към постигането на амбициозната цел за намаляване с 50 % на общите продажби в ЕС на антимикробни средства за селскостопански животни и аквакултури до 2030 г. в сравнение с 2018 г. (https://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:ea0f9f73-9ab2-11ea-9…). Считано от 2026 г., държавите членки трябва да събират данни за употребата на антимикробни средства при перките по категории (атлантическа сьомга, дъгова пъстърва, гилтена пагел, лаврак, шаран). Тези данни за употребата на антимикробни средства следва да определят основата за определяне на целенасочени мерки срещу антимикробната резистентност (АМР).

В „Стратегическите насоки за по-устойчив и конкурентоспособен сектор на аквакултурите в ЕС за периода 2021—2030 г.“ се подчертава необходимостта от намаляване на зависимостта от антибиотици чрез засилени животновъдни практики. Тези практики, насочени към насърчаване на хуманното отношение към животните и профилактиката на заболяванията, са от решаващо значение за намаляване на рисковете, свързани с употребата на антибиотици, и за премахване на злоупотребата с антибиотици, като същевременно се съгласуват с целите както в областта на околната среда, така и в областта на общественото здраве.

През юли 2022 г. Комисията и държавите членки определиха антимикробната резистентност (АМР) като една от трите най-големи приоритетни заплахи за здравето. Беше публикуван подробен доклад относно националните планове за действие „Едно здраве „на държавите членки срещу антимикробната резистентност (https://health.ec.europa.eu/publications/overview-report-member-states-…) („Едно здраве“, което означава, че той обхваща човешкото здраве, здравето на животните, здравето на растенията и околната среда и представлява многостранна трансгранична заплаха за здравето, която не може да бъде преодоляна самостоятелно от един сектор или от отделни държави).

На 26 април 2023 г. Европейската комисия прие предложение за препоръка на Съвета за засилване на действията на ЕС за борба с антимикробната резистентност в рамките на подхода „Едно здраве“, в която държавите членки се насърчават да предприемат мерки за подобряване на здравето и хуманното отношение към животните, отглеждани за производство на храни, като например рибата, отглеждана в стопанства, за да се намали появата и разпространението на инфекциозни болести в селското стопанство и впоследствие да се намали необходимостта от използване на антимикробни средства. На 13 юни 2023 г. Съветът прие Препоръка за засилване на действията на ЕС за борба с антимикробната резистентност чрез подход „Едно здраве“ (https://health.ec.europa.eu/publications/council-recommendation-steppin…). Препоръките имат за цел да насърчат разумната употреба на антимикробни средства чрез определяне на конкретни цели относно АМР и употребата на антимикробни средства в човешкото здраве. Те също така насърчават държавите членки да предприемат мерки за подобряване на здравето и хуманното отношение към животните, отглеждани за производство на храни, като например рибата, отглеждана в стопанства, за да се намали появата и разпространението на инфекциозни болести в селското стопанство и впоследствие да се намали необходимостта от използване на антимикробни средства.

Както е посочено в раздели 8 и 9 от Препоръката за засилване на действията на ЕС за борба с антимикробната резистентност с подход „Едно здраве“, някои стратегии за намаляване на зависимостта от антибиотици в аквакултурите са: I) приемане на мерки за профилактика и контрол на инфекциозните болести; II) приемане на мерки за биологична сигурност в рибовъдните стопанства, което е задължение на операторите съгласно член 10 от Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните); III) насърчаване на техниките за развъждане в аквакултурите за развитието на щамове, устойчиви на болести; IV) насърчаване на използването на ваксинация и алтернативи за предотвратяване на определени заболявания (ваксините предлагат целенасочен имунитет срещу специфични патогени; те обаче включват предизвикателства, като например специфични за отделните видове ограничения.); V) насърчаване на разработването и използването на иновативни фуражни добавки, включително фуражни добавки за подобряване на физиологичното състояние на животните, като например фуражи на основата на насекоми (тези фуражи са богати на протеини, хитин и биоактивни съединения (напр. лауринова киселина), които могат да подобрят разнообразието на чревната микробиота, да подобрят устойчивостта на болести и да намалят зависимостта от рибно брашно), пробиотиците (пробиотици като bacillus и lactobacillus, повишаване на имунитета, растежа и устойчивостта към стрес, като същевременно се потискат патогените), пребиотика (пребиотика, напр. фруктолигозахариди (FOS) и маннанолигозахариди (MOS) селективно стимулират полезни чревни бактерии, като подобряват абсорбцията на хранителни вещества и имунната реакция) и симбиотични (които съчетават пробиотика и предбиотика, синергично засилват резистентността към болести, морфологията на червата и микробиомния баланс); VI) осигуряване на непрекъснато обучение по отношение на знанията относно профилактиката и контрола на инфекциите и биологичната сигурност на целия персонал на рибовъдното стопанство (също в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2016/429); осигуряване на подходящо управление на утайките с цел предотвратяване на болести и други патогени.

Тези алтернативни стратегии са в съответствие с насоките на ФАО/СЗО, като насърчават екологосъобразни практики в областта на аквакултурите, които укрепват здравето на рибите, свеждат до минимум отпадъците и намаляват екологичните вреди.

За да укрепят регулаторната рамка на ЕС, държавите членки изпълняват многогодишни национални стратегически планове за аквакултурите (НСПЗ), включващи цели за намаляване на АМР, които често се подкрепят от финансиране от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА). Тези планове са предназначени да повишат биологичната сигурност, да насърчат програмите за ваксинация и да насърчат инвестициите в алтернативни терапии.

ЕС също така предоставя финансиране за проекти, свързани с АМР, в сектора на аквакултурите („Хоризонт Европа“ и ЕФМДРА). Например Cure4Aqua с ударение върху разработването на биотехнологични алтернативи на антибиотиците и NeoGiANT, което превръща страничните селскостопански продукти в естествени антимикробни форми.