Препоръка относно ценностите на аквакултурата

През 2018 г. ЕС-28 се нарежда на 6-то място сред първите 15 държави производителки на риба в света, с общо производство от 6,6 милиона тона. Тази позиция се основава главно на улова от сектора на търговския риболов, където ЕС-28 има същото класиране, с общо 5,3 милиона тона, което представлява 5,48 % от улова в световен мащаб. Що се отнася до производството на аквакултури, ЕС-28 отчита общо 1,3 милиона тона, което представлява 1,15 % от световното производство на аквакултури. ЕС-28 е внесъл 9,4 тона продукти от риболов и аквакултури от трети държави през 2018 г. и е изнесъл 2,2 милиона тона, достигайки видимо потребление от 12,5 милиона тона годишно, от които 3,2 милиона тона идват от аквакултури. Данните за 2018 г. показват, че ЕС-28 е внесъл 2,1 милиона тона продукти от аквакултури и е изнесъл 0,21 милиона тона. Тези данни показват, че само 1,1 милиона тона от производството на аквакултури в ЕС-28 се консумират от потребителите в ЕС, което представлява 34,25 % от видимото потребление на продукти от аквакултури. 
През последните 25 години обемът на производството на аквакултури (живо тегло) се е увеличил в световен мащаб със среден темп на растеж от 5,9 % годишно, докато в ЕС-28 темпът на растеж е бил 0,61 % на година. Причините за този скромен растеж бяха разгледани няколко пъти в официални документи на ЕС, като например Стратегическите насоки за устойчиво развитие на сектора на аквакултурите в ЕС (2013), които наскоро бяха преразгледани със структуриран и последователен набор от препоръки в стратегическите насоки за по-устойчив и конкурентоспособен сектор на аквакултурите в ЕС за периода 2021—2030 г. (2021). 
Устойчивата аквакултура също беше определена като важен фактор, допринасящ за улесняване на прехода към устойчива продоволствена система с нисък отпечатък върху околната среда и къси вериги на доставки. В наскоро публикуваното Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно нов подход за устойчива синя икономика в ЕС — Трансформиране на синята икономика на ЕС за устойчиво бъдеще (2021) се признава, че: „Аквакултурите в ЕС отговарят на високи стандарти по отношение на качеството на продуктите и здравето на животните, но все още има възможност за подобрение по отношение на диверсификацията, конкурентоспособността и екологичните показатели. Аквакултурите със слабо въздействие (като например нискотрофичните, многодрофните и биологичните аквакултури) и екологичните услуги от аквакултурата могат, ако бъдат доразвити, да допринесат значително за Европейския зелен пакт, за стратегията „От фермата до трапезата „и за устойчивата синя икономика.“
Следва да се отбележи, че аквакултурите са изключително разнообразни по отношение на видовете, екологичните изисквания, технологиите, специфичната инфраструктура и местоположение. За разлика от други животновъдни клонове, които са съсредоточени само върху един вид, аквакултурите в световен мащаб зависят от 466 отделни вида и други 156 групи видове на равнище род, семейство или по-високо таксономично равнище, включително междуспецифични хибриди на перкови риби. Тази
сложност трябва да се разглежда по-често, когато става въпрос за дебати и изявления, свързани с аквакултурите, било то положително или отрицателно. Следва също така да се отбележи, че някои от ценностите на аквакултурите се промениха по време на дългата история на сектора, други се противопоставиха или бяха потвърдени от научни изследвания, а новите ценности се проучват и обсъждат. 
Настоящата препоръка няма за цел да предложи изчерпателен списък на ценностите, свързани с аквакултурите в ЕС, а по-скоро отразява ангажираността на производителите на аквакултури и други групи от обществото по отношение на няколко въпроса, свързани с аквакултурата.