Хърватия

Вид на отглежданите видове

Основните видове са вида Gilthead seabream (Sparus aurata), лаврак (Dicentrarchus labrax), атлантически червен тон (Thunnus thynnus), обикновен шаран (Cyprinus carpio) и други тревопасни видове шаран, червенокафява пъстърва (Oncorhynchus mykiss), средиземноморска мида (Mytilus galloprovincialis) и европейска плоска стрида (Ostrea edulis).

^{Източник: 2023 Г., EUMOFA; 2022, НТИКР; Министерство на земеделието — Дирекция „Рибарство“, Министерство на рибарството}

Вид на метода на производство

През 2021 г. повече от 85 % от хърватското производство е било в морски води, а останалата част — в сладки води. Бяха използвани следните основни производствени методи:

^{Източник: МА — ДзФ; 2023 Г., EUMOFA}

Тенденции (минало и бъдеще)

Устойчивото развитие на сектора на аквакултурите чрез подобряване на производителността на аквакултурите по интелигентен и устойчив по отношение на климата начин, използване на нови цифрови технологии и иновации, укрепване на конкурентоспособността на сектора и приноса на сектора на аквакултурите за развитието на икономиката в селските и крайбрежните райони. 

^{Източник: MNSPA-NPRA 2027}

Въздействие на аквакултурите върху икономиката, пазара на храни и пазара на труда на страната

По-голямата част от стопанствата за аквакултури са микропредприятия, по-специално малки семейни стопанства за черупкови организми, които въпреки социалната си стойност не допринасят значително за общия обем и стойност на производството. 

Средните и големите предприятия в сектора на морските аквакултури (риба тон, лаврак и пагел) обаче са малцинство по брой, но участват в общото производство с над 80 %, което представлява най-важният сегмент от сектора на аквакултурите. 

В сектора на сладководните аквакултури преобладават малки предприятия с участие в общото производство от около 15 %, но със значително значение за поддържането и опазването на биологичното разнообразие (по-голямата част от шараните са защитени зони по „Натура 2000“) и с потенциал за стимулиране на развитието и създаването на работни места във вътрешните и селските райони на страната.

^{Източник: Eurofish; МА — ДзФ}

Предизвикателства и възможности

^{Източник: MNSPA-NPRA 2027}

Заетост и брой на предприятията

177 предприятия през 2023 г. 

^{Източник: МА — ДзФ}

• Закон за аквакултурите: No 130/2017, № 11/2018, № 144/2020 и № 30/2023
• Наредба относно регистъра на лицензите за използване в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове, регистъра на вноса и транспортирането и списъка на закритите съоръжения за аквакултури № 10/2018
• Наредба № 17/2018 относно лиценза за аквакултури
• Наредба № 56/2018 за професионално обучение за дейности в областта на аквакултурите
• Наредба № 106/2018 относно критериите за установяване на зони за аквакултури в морската област
• Наредба за събиране на статистически данни за аквакултурите: № 137/2021 и № 87/2022
• Наредба за одобрение за извършване на аквакултурни дейности в семейни земеделски стопанства
• Наредба относно обезвреждането на капацитета за отглеждане на риба тон и разрешените количества уловена дива риба тон (Thunnus thynnus) в стопанствата: № 22/2021, № 9/2022, № 8/2023 и № 9/2024
• Наредба № 63/2022 относно етикетирането на инсталациите за отглеждане, мониторинга на операциите в рибовъдните стопанства и проследимостта по време на отглеждането на червен тон (Thunnus thynnus)
• Наредба относно регистъра на корабите за аквакултури № 61/2023 

• Хърватска икономическа камара, Сектор за селско стопанство, Асоциация по рибарство
• Хърватска камара на занаятите, рибарството и аквакултурите
• Клъстер от морски култури    
• Асоциация на производителите на черупкови организми