Опростен модел за зони за отглеждане на черупкови организми въз основа на риска от въвеждане и разпространение на болести

В Директива 2006/88/ЕО на Съвета на Европейския съюз се изисква за всички предприятия за производство на аквакултури да се прилага основан на риска надзор (RBS) за включените в списъка болести по водните животни. Принципът, на който се основава това, е ефективното използване на ресурсите, насочени към високорискови категории стопанства, видове животни и географски райони. За да се постигне това изискване, стопанствата за риба и черупкови организми трябва да бъдат подредени според риска от въвеждане и разпространение на болести. Представяме метод за класифициране на районите за отглеждане на черупкови организми въз основа на риска от въвеждане и разпространение на болестта и демонстрираме как е бил приложен подходът в 45 района за отглеждане на черупкови организми в Англия и Уелс. При изготвянето на модела на риска бяха използвани десет параметъра, които бяха групирани в четири рискови теми въз основа на свързани пътища за предаване на патогени: I) движение на живи животни, ii) предаване по вода, iii) механично разпръскване на къси разстояния (птици) и iv) механично разпръскване на дълги разстояния (плавателни съдове). Теглата (основани на експертни познания) бяха приложени както за отделните параметри, така и за рисковите теми за въвеждане и разпространение, за да се отрази относителната им важност. Разработен е модел на електронна таблица за определяне на количествените оценки за риска от въвеждане на патогени и риска от разпространение на патоген за всеки район на отглеждане на черупкови организми. Тези оценки са използвани за независимо класиране на областите по отношение на риска от въвеждане и риска от разпространение. Бяха определени прагове за установяване на рискови категории (ниски, средни и високи) за въвеждане и разпределяне въз основа на оценки на риска. Категориите риск за въвеждане и разпространение за всяка област бяха комбинирани, за да се предоставят общи категории на риска, за да се осигури информация за основана на риска програма за наблюдение, насочена на равнището на района. Прилагайки комбинираната рамка за определяне на рискови категории по отношение на риска от въвеждане и разпространение, предложена в насоките на Европейската комисия за основан на риска надзор, 4, 10 и 31 области бяха класифицирани съответно като зони с висок, среден и нисък риск.