Вид на отглежданите видове

Основните морски видове са морски пагел (Sparus aurata) и лаврак (Dicentrarchus labrax), Meagre (Argyrosomus regius), големоглав (Seriola dumerilli), морска каракуда (Diplodus puntazzo), червенопер пагел (Pagrus major), миди (Mytilus spp). 

Що се отнася до сладководните аквакултури в Гърция, основните видове са дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss), обикновен шаран (Cyprinus carpio), сьомга Coho (Oncorhynchus cisutch), европейска змиорка (Anguila anguila) и спирулина.

Основните видове в бракичните води (екстензивни аквакултури в лагуните) са: Mugilidae: (Mugil cephalus, Lisa Ramada, Lisa saliens, Lisa aurata), морска каракуда (Sparus aurata), лаврак (Dicentrarchus labrax) и европейска змиорка (Anguilla Anguilla).

^{Източници: 2023 Г., EUMOFA; 2022, НТИКР; MNSPA; Гърция, личен коментар, 26 януари 2023 г.}

Вид на метода на производство

Според Евростат през 2020 г. 2 021,98 % от гръцкото производство е било в морски и бракични води (почти изцяло в морски води), а останалата част — в сладки води. Основният използван метод на производство е клетките в морска вода.  

Сладководните аквакултури в Гърция се отнасят до отглеждането на водни организми в сухоземни басейни. Освен това наскоро бяха одобрени две стопанства за скариди от вида Paenaeus monodon (с годишен капацитет от 516 тона) и литопенус ванамей ( с годишен капацитет от 100 тона) в наземни затворени водни системи от типа биофилц. В Гърция 6 микроводорасли (Arthrospira sppи Spirulina spp) се експлоатират и в затворени резервоари за оранжерии с годишен капацитет от 170 тона, в които геотермалната енергия се използва за затопляне на вода.

^{Източници: 2023 г., EUMOFA MNSPA}

Тенденции (минало и бъдеще)

• Увеличаване на производството на аквакултури в Гърция с 3 % до 2025 г. и с 5 % до 2030 г. (национална стратегическа цел).
• Укрепване на конкурентоспособността и научните изследвания. Поради това е необходимо да се насърчават знанията, иновациите и трансферът на технологии в сектора и да се подкрепя диверсификацията на видовете както по отношение на адаптирането към изменението на климата, така и по отношение на по-голямата диверсификация и конкурентоспособността на средиземноморските аквакултури.
• Увеличаване на биологичното производство.

^{Източник: MNSPA}

Въздействие на аквакултурите върху икономиката, пазара на храни и пазара на труда на страната

• Гърция е най-големият производител на каракуди и лаврак в ЕС и е водеща сила в по-широкия средиземноморски регион.
• Сладководните аквакултури в Гърция не са силно развити, главно поради ниската наличност на прясна вода в страната, но са особено важен икономически сектор за някои планински райони на континенталния регион.

^{Източник: MNSPA}

Предизвикателства и възможности

^{Източник: MNSPA}

Заетост и брой на предприятията

Брой на пряко наетите служители за периода 2016—2018 г.: в морските аквакултури е 3.100 и се счита, че няма значителни промени; производството на сладководни аквакултури е 250 и се счита, че няма значителни промени; при производството на аквакултурни видове в лагуните е 350.

^{Източник: Гръцки статистически орган, ELSTAT}

• Закон № 4282/2014 „Развитие на аквакултурите и други разпоредби“ (Държавен вестник, серия A, № 182)
• Закон № 4492/2017 „Обработка и търговия с пресни и нетрайни селскостопански продукти и други разпоредби“ (Държавен вестник, серия A, № 156)
• Закон № 4711/2020 „Опростяване на рамката за финансовите дейности под отговорността на Министерството на развитието на селските райони и храните и други разпоредби“ (Държавен вестник, серия A, № 145)
• Закон № 4691/2020 „Разпоредби от компетентността на Министерството на развитието на селските райони и храните за модернизиране и модернизиране на селскостопанския сектор и други разпоредби“ (Държавен вестник, серия А, бр. 108)
• Министерско решение № 1333/153983/2018 г. „Замяна на № 165837/17—12—2009 г. и 3702/76929/20—6-2013 г. Министерски решения за регламентиране на въпроси, свързани с прилагането на Регламент (ЕО) № 708/2007 на Съвета „Използване в аквакултурите на чужди и неприсъстващи в района видове„, както е изменено, допълнено и в сила.“ (Държавен вестник, серия B, № 5158)
• N.D.420/70 „кодекс за рибарството“ (Държавен вестник, серия A, № 27)
• Закон № 1740/1987 „Използване и защита на кораловите образувания, водите за развъждане на риба, аквакултурите и други разпоредби“ (Държавен вестник, серия A, № 221)
• Закон № 2040/1992 „Регулиране на въпроси от компетентността на Министерството на земеделието и юридическите лица под негов надзор“ (Държавен вестник, серия A, № 70)
• Закон № 1650/1986 „За опазване на околната среда“ (Държавен вестник, серия A, № 160)
• Закон № 2742/1999 „Разпространствено планиране и устойчиво развитие“ (Държавен вестник, серия A, № 207)
• Закон № 4447/2016 „Разпространствено планиране — устойчиво развитие и други разпоредби“ (Държавен вестник, серия A, № 241)  
• C.M.D. 31722/4—11—2011 относно „Одобряване на специална рамка за пространствено планиране и устойчиво развитие на аквакултурите...“ (Държавен вестник, серия B, № 2505)
• Закон № 3199/2003 относно „Опазване и управление на водите — хармонизиране с Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент...“ (Държавен вестник, серия A, № 280)
• Закон № 4014/2011 относно „Екологично лицензиране на проекти и дейности...“ (Държавен вестник, серия A, № 209)
• Президентски указ 28/2009 относно „Изисквания за здравен контрол на аквакултури и продукти от тях в съответствие с Директива 2006/88/ЕО на Съвета и Директива 2008/53/ЕО на Комисията на ЕС“ Държавен вестник, серия A, № 46)

• Екологично разрешително
• Разрешение за аквакултури:
  1. Одобрение за установяване, и
  2. Уведомление за експлоатация

• Федерация на гръцките морски култури
• Гръцка организация на производителите на аквакултури (HAPO/ELOPY)
• Панеленски съюз на дребните и средните производители на риба
• Асоциация на риболовните кооперации на гръцките лагуни
• Асоциация на гръцките земеделски стопани на миди и черупкови организми