Антимикробна резистентност в аквакултурите: Настоящи знания и алтернативи за справяне с проблема

Аквакултурата е бързо разрастваща се промишленост, която понастоящем представлява почти половината от рибата, използвана за консумация от човека в световен мащаб. За производството на големи рибни запаси се използват интензивни и полуинтензивни практики, но често се появяват огнища на болести и употребата на антимикробни средства се е превърнала в обичайна практика за контрола върху тях. Селективният натиск, упражняван от тези лекарства, които обикновено присъстват на субтерапевтични нива за продължителни периоди във водата и седиментите, осигурява идеални условия за появата и подбора на резистентни бактериални щамове и стимулира хоризонталния трансфер на гени. Вече е широко признато, че преминаването на гени за антимикробна резистентност и резистентни бактерии от водното към животновъдството на сухоземни животни и към човешката среда и обратно може да има вредно въздействие както върху здравето на хората и животните, така и върху водните екосистеми. Трябва да се положат усилия в световен мащаб за прекратяване на прекомерната употреба на антимикробни средства в аквакултурите и за насърчаване на заинтересованите страни да приемат други мерки за профилактика на заболяванията. Оформянето на нов път е от решаващо значение за ограничаване на нарастващата заплаха от антимикробна резистентност.