Когато се извършва по устойчив начин, аквакултурите могат да помогнат за решаването на някои от най-неотложните проблеми, пред които сме изправени днес.

— Аквакултурата осигурява питателна и разнообразна храна за нарастващото световно население.

— Аквакултурата намалява необходимостта от улов на повече дива риба, за да се отговори на нарастващото търсене на риба, и следователно допринася за опазването на рибните запаси.

— Тя може да осигури храна, която е прясна и местна. Снабдяването с храни по-близо до потребителя позволява намаляване на въглеродните емисии в транспорта.

— Аквакултурата може да произвежда храни и фуражи с по-слабо въздействие върху климата и околната среда в сравнение с други видове земеделие (напр. отглеждане на животни от рода на едрия рогат добитък за мляко или месо). Като консумираме повече храни от аквакултури, можем също така да намалим натиска на селското стопанство върху земята.

— Дейностите, свързани с аквакултурите, могат да бъдат източник на доходи и развитие за отдалечените крайбрежни и селски общности, където има малко алтернативи. Някои видове аквакултури допринасят за опазването на екосистемите и биологичното разнообразие (например отглеждането на мекотели, екстензивните аквакултури в езерата и влажните зони, както и отглеждането на водорасли и други безгръбначни). Тези услуги включват почистване на водата от излишни хранителни вещества и органични вещества или опазване и възстановяване на екосистемите и биологичното разнообразие.

— Преди стопанствата за аквакултури да могат да функционират, бъдещите производители на аквакултури трябва да получат разрешение от компетентните национални органи (понякога регионалните органи могат да отговарят за разрешенията). В своята оценка органите проверяват дали предложеното място е подходящо и внимателно проучват потенциалното въздействие на стопанството върху околната среда.

Производителите на аквакултури се нуждаят от разрешение, преди да използват морска или прясна вода за стопанството. Когато върнат водата в околната среда, състоянието на водното тяло не трябва да се влошава.

— Освен това животновъдните обекти за аквакултура трябва да бъдат регистрирани или одобрени от санитарните органи, занимаващи се със здравето на животните, като както земеделският стопанин, така и тези органи са задължени да извършват надзор за евентуални болести.

— След като бъдат получени всички разрешения, производителите на аквакултури трябва да отговарят на няколко условия, за да се гарантира, че дейностите, свързани с аквакултурите, зачитат околната среда, здравето на хората и животните и хуманното отношение към животните.

— Получилите разрешение стопанства трябва да продължат да наблюдават въздействието си върху околната среда.

— С цел опазване на околната среда производителите могат да използват само разрешени фуражи, почистващи продукти и лекарства.

— По отношение на здравето на животните земеделските стопани са задължени също така да водят няколко регистъра, включително за броя на животните, които влизат и напускат стопанството, и за броя на умрели животни. Освен това те трябва да документират мерките, които предприемат за предотвратяване и управление на евентуални рискове от заболяване. С цел да се защити здравето на потребителите, производителите на аквакултури трябва да спазват строги правила относно хигиената на храните и здравето на животните. Те трябва да използват само разрешени и контролирани фуражи.

— За използването на ветеринарни лекарствени продукти се изисква рецепта от ветеринарен лекар и се разрешават само разрешени ветеринарни лекарствени продукти, като се спазват предписаните карентни срокове и граници на остатъчните количества. Производителите трябва да записват всички ветеринарни лекарства, които използват, и да съхраняват копия от рецептите.

— Освен това земеделските стопани трябва да гарантират хуманно отношение към селскостопанските животни през целия им производствен цикъл, както и по време на клането и транспортирането.