Бъдещето на храните от морето

Търсенето на храни в световен мащаб нараства и остават сериозни въпроси дали предлагането може да се увеличи устойчиво. Разрастването на сушата е възможно, но може да изостри изменението на климата и загубата на биологично разнообразие и да застраши предоставянето на други екосистемни услуги. Тъй като храните от морето представляват едва 17 % от настоящото производство на годно за консумация месо, питаме колко храна можем да очакваме океанът да произвежда устойчиво до 2050 г. Тук се разглеждат основните сектори за производство на храни в океанския риболов, морските култури за перкови риби и двучерупчестите морски култури, за да се оценят „кривите на устойчиви доставки“, които отчитат екологичните, икономическите, регулаторните и технологичните ограничения. Припокриваме тези криви на предлагането със сценарии за търсенето, за да оценим бъдещото производство на морски храни. Установяваме, че при прогнозираните от нас промени в търсенето и сценариите за предлагане (които отчитат реформата на политиката и технологичните подобрения) годните за консумация храни от морето биха могли да се увеличат с 21—44 милиона тона до 2050 г., което представлява увеличение с 36 — -74 % в сравнение с настоящите добиви. Това представлява 12 — -25 % от очакваното увеличение на цялото месо, необходимо за изхранването на 9,8 милиарда души до 2050 г. Увеличението и в трите сектора е вероятно, но е най-ясно изразено по отношение на морските култури. Дали този производствен потенциал се реализира по устойчив начин ще зависи от фактори като реформи на политиката, технологични иновации и мащаба на бъдещите промени в търсенето.