Италия

Вид на отглежданите видове

Средиземноморска мида (Mytilus galloprovinvialis), манилска мида (Ruditapes philippinarum), тихоокеанска стрида (Crassostrea gigas), дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss), пъстървови риби (няколко вида), Gilthead seabram (Sparus aurata), лаврак (Dicentrarchus labrax), Meagre (Argyrosomus regius), Carps (няколко вида), есетра (няколко вида), европейска змиорка (Anguilla anguilla), коткови риби (Ameiurus melas, A. punctatus).

^{Източник: 2021 г., Събиране на данни за аквакултурите Регламент 762/2008}

Вид на метода на производство

През 2021 г. 69,7 % от италианското производство е било в морска и бракична вода, а 30,3 % — в сладка вода. Бяха използвани следните основни производствени методи:

^{Източник: 2021 г., събиране на данни за аквакултурите, Регламент 762/2008; 2023 Г., EUMOFA}

Тенденции (минало и бъдеще)

В NSPA 2021—2027 (Национален стратегически план за аквакултурите за периода 2021—2027 г.) са определени 8 приоритета и 4 основни цели (МО) за развитието на италианската аквакултура в съответствие с европейските стратегии „Зелен пакт „, „От фермата до трапезата„, „Биологично разнообразие „и „Стратегически насоки за по-устойчив и конкурентоспособен сектор на аквакултурите в ЕС за периода 2021—2030 г.“ (COM (2021) 236 final). 

Приоритетите, определени от италианската администрация, са:

1. опазване на биологичното разнообразие;
2. координирано морско пространствено планиране;
3. здравето и хуманното отношение към животните;
4. научни изследвания и цифровизация;
5. осведоменост на потребителите и социална приемливост;
6. засилване на стратегическата роля на регионалните администрации;
7. водено от общностите местно развитие; 8) международно сътрудничество.

Четирите основни цели, които трябва да бъдат постигнати: 

1. MO1 „Укрепване на институционалния капацитет и опростяване на административните процедури“;
2. MO2 „Осигуряване на развитието и устойчивия растеж на аквакултурите чрез координирано пространствено планиране и увеличаване на потенциала на териториите“;
3. MO3 „Насърчаване на конкурентоспособността на производството на аквакултури“;
4. MO4 „Насърчаване на еднакви условия на конкуренция за операторите и подобряване на организацията на пазара на продукти от аквакултури“.  

^{Източник: NSPA 2021—2027}

Въздействие на аквакултурите върху икономиката, пазара на храни и пазара на труда на страната

• Според Евростат (2020) през 2019 г. Италия е представлявала 11,3 % от обема на производството на аквакултури в ЕС, като се нарежда на четвърто място след Испания, Франция и Гърция.
• Според последните налични данни през 2018 г. аквакултурите са намалели с -3 % от общите приходи. Оперативните разходи са се увеличили с + 10 %, както и разходите за работна ръка. Това е довело до намаляване с -11 % на брутната добавена стойност (БДС). През 2018 г. почти всички италиански региони отправиха повечето покани за предоставяне на помощ от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) във връзка с мярка 2.48 „Производствени инвестиции в аквакултурите“. Това показа готовността на сектора да работи главно за вертикална интеграция, инвестиране в дейности за трансформация, но също така и в нови форми на маркетинг и интеграция на веригата за създаване на стойност.
• В Италия производството на аквакултури, в което преобладават ограничен брой видове, като миди, манилска мида, дъгова пъстърва, лаврак и каракуда, се практикува в различни среди с различна степен на технологичен напредък и се характеризира със селскостопански практики, тясно свързани с местните традиции, като например „vallicoltura“ и отглеждането на черупкови организми в лагуната.
• Липсата на диверсификация на производството се признава за една от причините за цялостната нестабилност на сектора, дължаща се на засилената вътрешна търговска конкуренция и на нарастващия внос на непредставени или недостатъчно представени продукти.
• Производството на яйца за консумация от човека също е от голямо значение в Италия. Яйца от есетрови риби (хайвер), яйца от пъстървови риби и яйца от барбуня (хайвер).
• Потреблението на биологични продукти от аквакултури е изключително ограничено поради липсата на информация за продуктите и производствените процеси, липсата на предлагане на сертифицирани по биологичен начин ювенилни екземпляри и високите разходи за сертифициране. 

^{Източник: NSPA 2021—2027}

Предизвикателства и възможности

^{Източник: NSPA 2021—2027}

Заетост и брой на предприятията

504 предприятия през 2021 г. (679 действащи предприятия); общата заетост в сектора през 2017 г. е била 4,488. 

^{Източник: NSPA 2021—2027}

• Законодателните правомощия в областта на аквакултурите са предоставени на регионите, а държавата отговаря за националното планиране и координацията на регионалните политики.
• Закон № 102 от 5 февруари 1992 г. за аквакултурите (изменен със Закон № 122 от 27 март 2001 г.)
• Законодателен декрет № 226 от 18 май 2001 г. за установяване на насоки за модернизиране на сектора на рибарството и аквакултурите, изменен със Законодателен декрет № 154 от 2004 г.
• Законодателен декрет № 148 от 4 август 2008 г.: Прилагане на Директива 2006/88/ЕО относно ветеринарномедицинските изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни
• Министерско постановление от 8 юли 2010 г., Appl. Законодателен декрет № 148: Разпоредби за регистъра на предприятията за производство на аквакултури
• Министерско постановление от 3 август 2011 г., Appl. Законодателен декрет № 148: Разпоредби за издаване на здравни разрешения на предприятия за аквакултури и преработвателни предприятия по смисъла на член 6 от Законодателен декрет № 148 от 4 август 2008 г.
• Министерско постановление № 7630 от 4 февруари 2020 г.: Признаване на производствената спецификация „Устойчиви аквакултури“ в рамките на Националната зоотехническа система за качество, призната от Министерството на политиката в областта на земеделието и горското стопанство, Министерски указ № 4337 04/03/2011 

Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) (Законодателен декрет n.152/2006, наскоро изменен със Законодателен декрет № 104/2017, с който се транспонира Директива 2014/52/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на някои публични и частни проекти)

• Платформа за аквакултури (Itaqua)
• Национален статистически институт (ISTAT)
• CREA — Производство на животни и аквакултури (вижте съответната информация и тук)