Симпозиум за размножаване и генетика: Изменение на климата и селективна селекция в аквакултурите

Аквакултурата е най-бързо разрастващият се сектор за производство на храни и допринася значително за продоволствената сигурност в световен мащаб. Въз основа на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) производството на аквакултури трябва да се увеличи значително, за да се отговори на бъдещото търсене на храни от водни организми в световен мащаб през 2050 г. Според Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) и ФАО изменението на климата може да доведе до глобално затопляне, повишаване на морското равнище, промени в производителността на океаните, недостиг на прясна вода и по-чести екстремни климатични явления. Следователно изменението на климата може да засегне аквакултурите в различна степен в зависимост от климатичните зони, географските райони, системите за отглеждане и отглежданите видове. Съществуват 2 основни предизвикателства пред аквакултурите, причинени от изменението на климата. Първо, настоящата риба, адаптирана към преобладаващите условия на околната среда, може да не е оптимална при бъдещи условия. Рибните видове често са пикилотермични и поради това могат да бъдат особено уязвими по отношение на температурните промени. Това ще направи ниската чувствителност към температурата по-важна за рибите, отколкото за селскостопанските животни и други сухоземни видове. Второ, изменението на климата може да улесни появата на съществуващи и нови патогени или паразити. За справяне с горепосочените предизвикателства са набелязани 3 основни адаптивни стратегии. Първо, общата „устойчивост“ ще се превърне в основна характеристика на аквакултурите, при която рибата ще бъде по-малко уязвима на настоящи и нови заболявания, като същевременно процъфтява при по-широк диапазон от температури. Второ, дейностите, свързани с аквакултурите, като например входяща мощност, транспорт и производство на фуражи, допринасят за емисиите на парникови газове. Подборът за ефективност на фуражите, както и определянето на цел за отглеждане, която свежда до минимум емисиите на парникови газове, ще намали въздействието на аквакултурите върху изменението на климата. И накрая, ограниченото приемане на програми за развъждане в сектора на аквакултурите е повод за сериозно безпокойство. Това предполага неефективно използване на ресурсите за фураж, вода и земя. Следователно въглеродният отпечатък на килограм произведена риба е по-голям, отколкото когато рибата от развъдни програми би била използвана по-интензивно. Аквакултурата следва да използва генетично подобрени и устойчиви организми, които не страдат от потискане на потискането. Това ще изисква използването на риба от добре управлявани програми за селективно развъждане с подходящ контрол на близкородственото кръстосване и развъдни цели. Създателите на политики и развъдните организации следва да предоставят стимули за насърчаване на програми за селективно развъждане в сектора на аквакултурите с цел постигане на по-голяма устойчивост на изменението на климата при рибите.