Настоящият работен документ на службите на Комисията обхваща енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници за намаляване на въглеродния отпечатък в първичното производство на аквакултури. В допълнение към държавите — членки на ЕС, при разработването на настоящия документ са използвани и практики и инструменти от Обединеното кралство и Норвегия поради близостта им до ЕС и значението на тяхното производство, научни изследвания и иновации в сектора на аквакултурите.

Продуктите от аквакултури в ЕС се произвеждат в съответствие с високи стандарти за качество и устойчивост, тъй като съществува голяма част от законодателството на ЕС, което обхваща различни въпроси, които производителите на аквакултури трябва да спазват (напр. законодателство относно здравето на животните, хуманното отношение към животните, безопасността на храните, безопасността на фуражите, ветеринарното лечение, качеството на водата, законодателството относно въвеждането на неместни или неприсъстващи в района видове и т.н.).

В момента се провеждат изследвания по този въпрос. Например финансираният от ЕС проект „Диверсификация“ определи като най-важни видове за увеличаване на продуктивната диверсификация на европейските аквакултури Meagre (Argyrosomus regius), Greater amberjack (Seriola dumerilii), pikeperch (Sander lucioperca), атлантическа писия (Hippoglossus hippoglossus), Wreckfish (Polyprion americanus), северен барбун (Mugil cephalus). Други финансирани от ЕС проекти също разглеждат потенциала за по-нататъшна диверсификация на видовете, включително нискотрофните видове (вж. AquaVitae (https://aquavitaeproject.eu/). Диверсификацията трябва да се извършва при отчитане на пазарното търсене и международната търговия с хранителни продукти от водни организми.

Водораслите имат голям потенциал, но понастоящем производството в Европа все още е ниско. През 2022 г. Комисията прие съобщението „Към силен и устойчив сектор на водораслите в ЕС“, т.нар. инициатива на ЕС за водораслите (https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_22_6899), която има за цел да отключи потенциала на водораслите в Европейския съюз. В съобщението са предложени 23 действия за създаването на възможности за отрасъла да се превърне в стабилен, устойчив и регенеративен сектор, способен да отговори на растящото търсене в ЕС. Европейската платформа на заинтересованите страни от сектора на водораслите EU4Algae (https://maritime-forum.ec.europa.eu/en/frontpage/1727) има за цел да ускори развитието на европейска промишленост за производство на водорасли и да насърчи водораслите за хранене и други употреби сред потребителите и предприятията в ЕС.

Продуктите от аквакултури представляват 27 % от потреблението на хранителни продукти от водни организми (аквакултури и риболов) в ЕС. Продуктите от аквакултури в ЕС представляват 26 % от продуктите, произведени от сектора на храните от водни организми (добивен риболов и аквакултури). Процентът на продуктите от аквакултури, консумирани в ЕС, които произхождат от аквакултури в ЕС, е 37,5 % (баланс на предлагането, EUMOFA, 2022 г., https://www.eumofa.eu/supply-balance).

Общото биологично производство на аквакултури на равнището на ЕС през 2020 г. се оценява на 74,032 тона, което представлява 6,4 % от общото производство на аквакултури в ЕС (Биологична аквакултура в ЕС, (EUMOFA, 2022 г., https://www.eumofa.eu/documents/20178/432372/Organic+aquaculture+in+the…).

В ЕС-27 най-важните държави са Испания, Франция, Гърция, Италия и Полша с 70 % производство на аквакултури.

Държавите, които допринасят най-много за европейското производство (EEA39), са Норвегия (приблизително 46 % от общото европейско производство), следвана от Испания, Турция, Обединеното кралство, Франция, Италия и Гърция. На тези седем държави се падат 90 % от цялото производство на аквакултури в Европа. (ФАО 2022 Г.).

В сравнение с растежа на аквакултурите на световно равнище производството на ЕС е почти в застой.

Темпът на растеж на рибните аквакултури в ЕС-27 от 2000 г. насам е изключително нисък, като рибната аквакултура нараства с 1,1 % годишно (среден годишен растеж), а видовете мекотели — с 2,8 %. Ако Норвегия и Турция бъдат включени, общата сума нараства до 4 %. В световен мащаб средният годишен растеж на рибните аквакултури е 4,3 %. (ФАО, 2022 г., https://www.fao.org/fishery/en/topic/166235).

Прецизната аквакултура е технологично усъвършенстван подход в сектора на аквакултурите, насочен към включване на усъвършенствани инструменти и методологии за повишаване на автономността на мониторинга както на биотичните, така и на абиотичните променливи в съоръженията, като се насърчава по-ефективно управление на стопанствата. Целта е да се повишат стандартите за хуманно отношение към животните, да се смекчат въздействията върху околната среда и да се повиши икономическата жизнеспособност на съоръженията за аквакултури. Прецизната аквакултура има за цел да даде възможност на производителите да наблюдават по-ефективно и да документират биологичните процеси, присъщи на техните съоръжения, и се характеризира с интегрирането на авангардни сензорни технологии, методологии за статистически анализ и усъвършенствани технологии за изкуствен интелект (ИИ).