Реакцията на рибарството и аквакултурите при извънредни ситуации (FARE) често е неправилна или може да подкопае стабилността на сектора. Този курс за електронно обучение има за цел да повиши качеството и отчетността на готовността и реакцията при...
Този курс въвежда Прогресивния път за управление на биологичната сигурност на аквакултурите (PMP/AB), който използва основан на риска подход за подобряване на цялостната устойчивост на сектора на аквакултурите. В него се очертават концепциите и...
С този курс се въвежда номенклатурата на Хармонизираната система (ХС) за продукти от риболов и аквакултури, като се представят инструментите за международна търговия на световно равнище и на ФАО в областта на рибарството, като например преференциален...
Кратко описание на проекта: VeriFish е двугодишен проект, финансиран от „Хоризонт Европа“, насочен към осигуряване на достъпна и динамична рамка от проверими показатели за устойчивост с цел подобряване на комуникацията и разбирането на устойчивото...
В настоящото издание е представена синята трансформация в действие, илюстрирана от дейности и инициативи, ръководени от ФАО в сътрудничество с членове, партньори и ключови заинтересовани страни, за интегриране на водните храни в световната...
Baltic MUPPETS предоставя уникална възможност за новаторите да окажат осезаемо въздействие върху устойчивото отглеждане на миди и разработването на продукти, като подкрепят далновидни решения, които укрепват местните икономики и подобряват...
Да, това е осъществимо, но продължават да съществуват технически, инженерни и разходни предизвикателства. Бъдещото развитие на морските или експонираните океански аквакултури ще зависи от технологията, която се прилага за преодоляване на екстремните условия на океанския климат, логистичните проблеми, свързани с осигуряването на храна и други ресурси в стопанството, разработването на платформи за работа в морето и дистанционния контрол на платформите, базирани в интернет на нещата (ИН), за комуникация и управление на платформите със системи за оптимизация, основани на изкуствен интелект.
Интегрираната мултитрофична аквакултура (IMTA) е вид аквакултури, при които няколко водни вида от различни трофични нива (напр. риба, морски водорасли, черупкови организми или други безгръбначни) се отглеждат в непосредствена близост в една и съща производствена система с цел подобряване на ефективността, намаляване на отпадъците и предоставяне на екосистемни услуги, като например биологично възстановяване.
„Стратегическите насоки за по-устойчив и конкурентоспособен сектор на аквакултурите в ЕС за периода 2021—2030 г.“ насърчават IMTA, наред с други видове аквакултури, които са най-полезни за околната среда и климата.
IMTA може да обхваща много различни видове системи за аквакултури, като например наземни системи за аквакултури (напр. езера) и системи за нетни заграждения (напр. комбинация от рибовъдство и системи извън дъното и на дъното за производство на двучерупчести мекотели и морски водорасли). Целта обаче винаги е да се повишат екологичната устойчивост, икономическата стабилност и социалната приемливост в рамките на цялостни и кръгови подходи.
Системите IMTA подобряват устойчивостта на аквакултурите, като имитират естествените хранителни цикли. В тези системи органичната материя, която не се използва от един вид, като например рибата, се превръща в ресурс за други, като например морски водорасли и мекотели, които използват хранителните вещества, за да растат. Ефективността на системата зависи от фактори на околната среда, като например нивата на хранителните вещества в района, наличието на храна и хидродинамиката.
При приемането на IMTA продължават да съществуват няколко предизвикателства. Например съгласно законодателството на ЕС аквакултурните животни не могат да бъдат хранени с отпадъци, което означава, че действащата правна рамка обезсилва моделите, при които рибата се комбинира с определени видове, хранещи се чрез филтриране на водата, и видове, които не се хранят с вода (нискотрофни видове като двучерупчести мекотели и морски краставици), които рециклират хранителните вещества от неконсумирани фуражи и изпражнения. За да оцени и подпомогне справянето с тези предизвикателства, ЕС финансира няколко проекта по IMTA, като например Astral (https://www.astral-project.eu/) и AquaVitae (https://aquavitaeproject.eu/).
През 2020 г. производството на аквакултури в ЕС достигна общо 1,2 милиона тона на стойност 3,9 милиарда евро. По това време основните видове аквакултури са били морски миди (19 % от общото производство в ЕС), дъгова пъстърва (17 %), синя мида (11 %), тихоокеански стриди (9 %), гилтена пагел (8 %), средиземноморски миди (7 %), лаврак (7 %), обикновен шаран (7 %) и атлантически червен тон (3 %). Тези девет вида представляват 87 % от общото производство на аквакултури в ЕС като тегло (НТИКР 22—17-EU).
