Вид на отглежданите видове

Дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss), кафява пъстърва (Salmo trutta fario), морска пъстърва (Salmo trutta trutta), пъстърва (Salvelinus fontinalis), артика (S. alpinus), (S. alpinus x S. fontinalis), синя мида (Mytilus spp.), европейска змиорка (Anguilla anguilla), пикперка (Sander lucioperca), атлантическа сьомга (Salmo salar), Kingfish (Seriola lalandi), жълтоопашата америца (S. dumerili), еспарзета (Acipenseridae), слънчоглед (Morone saxatilis x M. chrysops), костен костур (Perca fluviatilis), захарен келп (Saccharina latissima).

^{Източник: 2021 г., датска статистика, Министерство на храните, селското стопанство и рибарството}

Вид на метода на производство

Според Евростат през 2021 г. около 48 % от датското производство е било в сладки води, а останалата част — в морски води. Бяха използвани следните основни производствени методи:

^{Източник: 2023 Г., EUMOFA}

Тенденции (минало и бъдеще)

• Продължаване на устойчивия растеж на производството на аквакултури.
• Увеличаване на рециркулационната система за аквакултури.
• Увеличаване на производството на нискотрофни аквакултури (напр. миди и водорасли).
• Укрепване на биологичното производство на аквакултури.
• Намаляване на емисиите на хранителни вещества и органични вещества във водната среда по отношение на количеството произведена риба. Подобряването на екологичната и ресурсната ефективност на сектора се дължи на развитието, наред с другото, на екологичните технологии, включително технологиите за пречистване на водата, и оптимизирането на фуражите.
• Намаляване на въздействието на аквакултурите върху климата.
• Все още са необходими развитие и иновации в области като профилактика и лечение на болести по рибите, ефективни ваксини, биологично производство, кръгови икономики (напр. рибен тор), както и икономически анализи (заетост, рентабилност, модели на управление и др.). 

^{Източник: MNSPA}

Въздействие на аквакултурите върху икономиката, пазара на храни и пазара на труда на страната

• Дълга традиция на аквакултурата. Особено в отглеждането на пъстърва, където Дания е сред най-големите производители в ЕС.
• Производителите на аквакултури произвеждат всичко — от рибен хайвер и риба до миди и морски водорасли. Освен това съществува голяма промишленост надолу по веригата, включително производството на рибни фуражи и технологии за пречистване на водата в съоръжения за отглеждане на риба на сушата.
• В допълнение към първичното производство датският сектор на аквакултурите се състои от дружества, произвеждащи рибни фуражи, технологии и оборудване за сектора на аквакултурите в световен мащаб. Според оценките на сектора стойността на износа на технологии и оборудване е достигнала 5—6 милиарда датски крони годишно през 2021 г.

^{Източник: MNSPA}

Предизвикателства и възможности

^{Източник: MNSPA}

Заетост и брой на предприятията

Според последните данни за 2020 г. датският сектор на аквакултурите се състои от 244 активни инсталации, от които 179 са разположени на сушата, докато има 19 морски стопанства и 46 съоръжения за отглеждане на черупкови организми.

^{Източник: MNSPA}

• Dansk Akvakultur
• Danmarks Naturfredningsforening (Датско общество за опазване на природата)
• Danmarks Sportfiskerforbund
• Foreningen netværk for Økologisk Akvakultur