Моделиране на химията на морския карбонат в регионите за аквакултури с черупкови организми: Информация за отделянето на CO2, свързано с образуването и растежа на черупките

Аквакултурата на мекотели е промишленост с висока стойност, която бързо увеличава производството в Европа и по света. През последните години бяха обсъдени потенциалните широкообхватни ползи за околната среда от тази форма на производство на храни. Един от аспектите на аквакултурите от мекотели, които са били подложени на контрол, е производството на варовикови черупки (CaCO3). Растежът на черупките на мекотели понякога се описва като поглътител за атмосферен CO2, тъй като блокира въглерода в твърда минерална форма. По-строгото химично моделиране на карбонатите обаче, включително паралелните промени в морската вода pCO2, pH, разтворения неорганичен въглерод и общата алкалност, показва, че калцификацията е нетен източник на CO2 за атмосферата. В съчетание с обсъжданията относно това дали дишането на мекотели следва да бъде включено в моделирането на въглеродния отпечатък, това предполага, че е необходимо по-задълбочено разбиране, преди аквакултурите с черупкови организми да могат да бъдат включени в схемите за търговия с въглеродни емисии и изчисленията на отпечатъка. Тук показваме, че регионалните различия в системата за морски карбонати могат да променят количеството CO2, отделен за единица образуване на CaCO3. Нашето химично моделиране на карбонати показва, че едно крайбрежно стопанство за миди в Южна Португалия отделя до ~ 0.290 g CO2 на грам образувани черупки на CaCO3. За сравнение, едно и също стопанство в крайбрежната част на Балтийско море би произвело до 33 % повече CO2 на грам CaCO3 (~ 0.385 g-CO2· (g-CaCO3) − 1). Поради това тази пространствена променливост следва да бъде взета предвид и ако аквакултурите от мекотели трябва да бъдат включени в бъдещите схеми за търговия с въглеродни емисии, както и при планирането на бъдещото разширяване на производството в отрасъла.