Вид на отглежданите видове

Основните видове са дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss), обикновен шаран (Cyprinus carpio), обикновен шаран (Hypophthalmichthys nobilis), шаран (Ctenopharyngodon idella), средиземноморска мида (Mytilus galloprovincialis).

^{Източник: 2023 Г., EUMOFA; 2022, НТИКР}

^{Източник: 2023 Г., EUMOFA}

Въздействие на аквакултурите върху икономиката, пазара на храни и пазара на труда на страната

• През 2019 г. броят на регистрираните стопанства е 754: най-голям е броят на стопанствата с топла вода — 535 (72 % от общия брой), 78 — студен-вода (10 %) и 104 (14 %) смесени стопанства. Събирачите на черна мида са 29 или 4 %.
• Над 95 % от всички предприятия в подсектора през всяка от годините в периода 2014—2018 г. принадлежат към групата на работниците и служителите в Микро-9. Останалите, между 10 и 16 предприятия, са малки, с изключение на едно предприятие, което се е преместило в средната категория през 2018 г.
• Развитието на общите годишни приходи в подсектор „Аквакултури“ показва възходяща тенденция за периода 2014—2018 г. — 64,9 млн. лева през 2018 г. или 2,2 BGN повече от първоначалните 29,2 млн. BGN от 2014 г. насам.
• Териториалният подсектор генерира приходи в почти всички райони на страната.
• Броят на заетите в еквивалент на пълно работно време в подсектор 03.2 (Производство и отглеждане на риба и други водни организми) се е увеличил от 662 през 2014 г. на 866 през 2018 г. по данни на Националния статистически институт (НСИ).
• Средният годишен доход на предприятие в сладководни аквакултури повтаря постоянното увеличение на приходите на подсектора на аквакултурите, докато за отглеждането на черни морски миди доходът е неравномерен.
• Подсекторът на солените аквакултури беше значително загубен през три от петте години на периода 2014—2018 г. Подсекторът на сладководните аквакултури е печеливш през три от петте години от периода. В края на периода (2018) е било възможно да се започне връщане към печалба.
• Приходите на килограм продукция от аквакултури нарастват плавно от лева (българска валута) 2.61/kg през 2014 г. на 3.97/kg лв. през 2018 г. Добивът на килограм аквакултури остава минимален през целия период. Ръстът на приходите в подсектора се дължи главно на увеличаването на обема на производството на аквакултури и в по-малка степен на увеличението на продажните цени.
• Годишният доход на наето лице в подсектор „Аквакултури“ бележи постоянно увеличение от 44.1 лв. през 2014 г. на 74.9 лв. през 2018 г., което е косвен показател за повишаване на производителността на труда. Те са по-високи при сладководните аквакултури, където има и по-висока производителност на труда.
• Пазарът на риба, други водни организми и рибни продукти в България е свързан с развитието на (под) сектори: Промишлен риболов, аквакултури, преработка на риба и други водни продукти, търговия с риба и други водни продукти. Предлагането идва от собствен улов, собствено производство на аквакултури и внос и търсене от вътрешното потребление и износ. Балансът на пазара, измерен във финансово изражение (млн. лева), показва значително увеличение на износа. Паралелното развитие на вноса показва, че увеличението се дължи главно на преработвателната промишленост с вносни суровини.
• В случай на консумация основното място за консумация на риба и рибни продукти остава у дома. Рибата се купува прясна или замразена веднъж седмично или няколко пъти месечно. Много рядко се приготвя или съхранява. Сред видовете аквакултури, които се консумират, първият е пъстърва, а вторият е шаран. Жителите на градовете са идентифицирали като източник на риба големите вериги за търговия на дребно — хипермаркети, супермаркети и специализирани рибни магазини. Всеки четвърти се основава на самостоятелен улов.
• Очакваното потребление на шарани се е увеличило през периода 2014—2019 г., пъстърва и черни/други морски миди са останали на относително постоянни равнища.

^{Източник: MNSPA}

Предизвикателства и възможности

• Наличие на природни активи с потенциал за развитие на аквакултурите.
• Нереализиран потенциал за увеличаване на потреблението на местни аквакултури, включително морски култури.
• Разработване на нови видове морски култури във водите на Черно море (пилотни проекти).
• Повишаване на професионалните умения на работещите в сектора на аквакултурите чрез учене през целия живот и въвеждане на ноу-хау.
• Внедряване на нови технологии.
• Разнообразяване на производството чрез отглеждане на видове от висок клас.
• Потенциал за добавяне на стойност към производството на аквакултури чрез дейности по първична преработка и предлагане на пазара.
• Разширяване на гамата от пазарни ниши, предлагани на международния и вътрешния пазар.
• Сертифициране на стопанства за биологична риба в България. (Законодателна)
• Сертифициране на националните стандарти за местни продукти с цел насърчаване на местните видове. (Законодателна)
• Потенциал за устойчиво развитие на язовирите до 100 дка чрез увеличаване на дела на услугите, свързани с аквакултурите.
• Всички тези обстоятелства — недостиг на вода, натоварване на водата, глобално изменение на климата и т.н., определят насоките, към които аквакултурата в България следва да бъде преориентирана. Този подсектор може да разчита на устойчивостта на производството през следващите години само ако вземе предвид появата на прогнозни промени в качеството, количеството и разпределението на водните ресурси. Във всеки случай е задължително производството да се пренасочи към енергоспестяващо и екологосъобразно производство. Това изисква управлението и прилагането на нови технологии за пестене на вода и енергия.
• Предизвикателство за научната общност в страната е овладяването на биотехнологиите за изкуствено развъждане на нови видове за българската аквакултура, за да се гарантира устойчивостта на производството. Липсата на дългосрочен план за поддържане и възстановяване на популациите на местните видове хидробионти, които са обект на търговски и любителски риболов, не позволява организирането на устойчиво и научно планирано производство на тези видове в стопанствата за аквакултури. 

^{Източник: MNSPA}

Заетост и брой на предприятията

866 брой служители в стопанства за аквакултури и 446 активни рибовъдни стопанства. 

^{Източник: MNSPA}

Регистрация на риба, отглеждана в рибовъдни стопанства, и регистрация на рибовъдни стопанства 

Намерете съответната информация и тук

• Стратегически план за действие за опазване на околната среда и възстановяване на Черно море
• Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор
• Морска стратегия на Република България и програма от мерки
• Национална стратегия за биологичното разнообразие