Оценка на жизнения цикъл на лаврак и ливади при отглеждане в морски клетки — от растение за хранене до събиране на реколтата

Аквакултурите са свързани с въздействието върху околната среда както на местно, така и на световно равнище. Целта на това проучване беше да се установят „горещите точки“ на околната среда, свързани с рибните фуражи с различни гранулирания, в лаврак и в отглеждането на скали, като се използва подходът за оценка на жизнения цикъл (LCA), като се има предвид, че последните проучвания сочат, че храненето на рибите е преобладаващият фактор, засягащ отглеждането на морски риби. Това от своя страна даде възможност за подробно сравнение на екологичните показатели през целия цикъл на отглеждане и при двата вида. Оценката на база жизнения цикъл беше приложена към производствения процес на рибни фуражи, като се вземат предвид количествата суровини, топлинна енергия и енергия, необходими за производството на фуражи. По подобен начин оценката на база жизнения цикъл се прилага за стопанствата за отглеждане в клетки в Гърция, като се включва количеството фураж според класа по размер, енергията и горивото, необходими за производството съответно на един тон лаврак и слаб лаврак. Класът на фуражите с по-малък размер, разпределен на фритите, има по-добри резултати в сравнение със средните класове (MSF) и големите по размер фуражи (LSF), които се хранят на ювенилни екземпляри/възрастни, във връзка с различните показатели за въздействието върху околната среда. При фуражите със среден и голям размер основният отрицателен принос беше използването на слънчогледово брашно, докато дребномащабните фуражи засегнаха тези показатели поради по-голямото търсене на електроенергия и количеството рибно брашно. Сравнението между лаврак и слаб показа, че този вид е оказал значително по-слабо въздействие върху осемнадесетте показателя за въздействие върху околната среда. Това следва да се дължи на намаленото съотношение на преобразуване на фуражите и на изискванията за по-ниско съдържание на фракции в сравнение с лаврака. Подобренията в методите за отглеждане на суровини, оптимизираното намаляване на суровините с морски произход и по-доброто управление на храненето биха могли да допринесат за цялостната екологична устойчивост на сектора.