Подходът на ЕС към употребата на антимикробни средства при животните се определя основно от строги регулаторни мерки, включени в Регламент (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно ветеринарните лекарствени продукти, както и в Регламент (ЕС) 2019/4 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г., що се отнася конкретно до прилагането на ветеринарни лекарствени продукти чрез медикаментозни фуражи. Регулаторната рамка на ЕС забранява използването на антибиотици за насърчаване на растежа или увеличаване на добива. Употребата на всички антимикробни средства подлежи на ветеринарна рецепта след клиничен преглед или друга подходяща оценка от ветеринарен лекар. Някои антимикробни средства не могат да се използват при животните, тъй като са запазени за лечението на някои инфекции при хората. Превантивната употреба на антибиотици е разрешена само за отделно животно, в изключителни случаи и при ясно определени обстоятелства. Освен това на равнището на ЕС се създава система за фармакологична бдителност, включваща сътрудничество между държавите членки, Комисията, Европейската агенция по лекарствата и титулярите на разрешения за търговия с цел изпълнение на задачи, свързани с безопасността и ефикасността на разрешените ветеринарни продукти.
Продажбите в ЕС на антимикробни ветеринарномедицински продукти за животни, отглеждани за производство на храни, включително водни животни, отглеждани за производство на храни, бяха наблюдавани на доброволен принцип до 2022 г. Считано от 2023 г., продажбите се наблюдават в рамките на нова, правно обвързваща система. Тези данни се използват за проследяване на напредъка към постигането на амбициозната цел за намаляване с 50 % на общите продажби в ЕС на антимикробни средства за селскостопански животни и аквакултури до 2030 г. в сравнение с 2018 г. (https://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:ea0f9f73-9ab2-11ea-9…). Считано от 2026 г., държавите членки трябва да събират данни за употребата на антимикробни средства при перките по категории (атлантическа сьомга, дъгова пъстърва, гилтена пагел, лаврак, шаран). Тези данни за употребата на антимикробни средства следва да определят основата за определяне на целенасочени мерки срещу антимикробната резистентност (АМР).
В „Стратегическите насоки за по-устойчив и конкурентоспособен сектор на аквакултурите в ЕС за периода 2021—2030 г.“ се подчертава необходимостта от намаляване на зависимостта от антибиотици чрез засилени животновъдни практики. Тези практики, насочени към насърчаване на хуманното отношение към животните и профилактиката на заболяванията, са от решаващо значение за намаляване на рисковете, свързани с употребата на антибиотици, и за премахване на злоупотребата с антибиотици, като същевременно се съгласуват с целите както в областта на околната среда, така и в областта на общественото здраве.
През юли 2022 г. Комисията и държавите членки определиха антимикробната резистентност (АМР) като една от трите най-големи приоритетни заплахи за здравето. Беше публикуван подробен доклад относно националните планове за действие „Едно здраве „на държавите членки срещу антимикробната резистентност (https://health.ec.europa.eu/publications/overview-report-member-states-…) („Едно здраве“, което означава, че той обхваща човешкото здраве, здравето на животните, здравето на растенията и околната среда и представлява многостранна трансгранична заплаха за здравето, която не може да бъде преодоляна самостоятелно от един сектор или от отделни държави).
На 26 април 2023 г. Европейската комисия прие предложение за препоръка на Съвета за засилване на действията на ЕС за борба с антимикробната резистентност в рамките на подхода „Едно здраве“, в която държавите членки се насърчават да предприемат мерки за подобряване на здравето и хуманното отношение към животните, отглеждани за производство на храни, като например рибата, отглеждана в стопанства, за да се намали появата и разпространението на инфекциозни болести в селското стопанство и впоследствие да се намали необходимостта от използване на антимикробни средства. На 13 юни 2023 г. Съветът прие Препоръка за засилване на действията на ЕС за борба с антимикробната резистентност чрез подход „Едно здраве“ (https://health.ec.europa.eu/publications/council-recommendation-steppin…). Препоръките имат за цел да насърчат разумната употреба на антимикробни средства чрез определяне на конкретни цели относно АМР и употребата на антимикробни средства в човешкото здраве. Те също така насърчават държавите членки да предприемат мерки за подобряване на здравето и хуманното отношение към животните, отглеждани за производство на храни, като например рибата, отглеждана в стопанства, за да се намали появата и разпространението на инфекциозни болести в селското стопанство и впоследствие да се намали необходимостта от използване на антимикробни средства.
Както е посочено в раздели 8 и 9 от Препоръката за засилване на действията на ЕС за борба с антимикробната резистентност с подход „Едно здраве“, някои стратегии за намаляване на зависимостта от антибиотици в аквакултурите са: I) приемане на мерки за профилактика и контрол на инфекциозните болести; II) приемане на мерки за биологична сигурност в рибовъдните стопанства, което е задължение на операторите съгласно член 10 от Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните); III) насърчаване на техниките за развъждане в аквакултурите за развитието на щамове, устойчиви на болести; IV) насърчаване на използването на ваксинация и алтернативи за предотвратяване на определени заболявания (ваксините предлагат целенасочен имунитет срещу специфични патогени; те обаче включват предизвикателства, като например специфични за отделните видове ограничения.); V) насърчаване на разработването и използването на иновативни фуражни добавки, включително фуражни добавки за подобряване на физиологичното състояние на животните, като например фуражи на основата на насекоми (тези фуражи са богати на протеини, хитин и биоактивни съединения (напр. лауринова киселина), които могат да подобрят разнообразието на чревната микробиота, да подобрят устойчивостта на болести и да намалят зависимостта от рибно брашно), пробиотиците (пробиотици като bacillus и lactobacillus, повишаване на имунитета, растежа и устойчивостта към стрес, като същевременно се потискат патогените), пребиотика (пребиотика, напр. фруктолигозахариди (FOS) и маннанолигозахариди (MOS) селективно стимулират полезни чревни бактерии, като подобряват абсорбцията на хранителни вещества и имунната реакция) и симбиотични (които съчетават пробиотика и предбиотика, синергично засилват резистентността към болести, морфологията на червата и микробиомния баланс); VI) осигуряване на непрекъснато обучение по отношение на знанията относно профилактиката и контрола на инфекциите и биологичната сигурност на целия персонал на рибовъдното стопанство (също в съответствие с член 11 от Регламент (ЕС) 2016/429); осигуряване на подходящо управление на утайките с цел предотвратяване на болести и други патогени.
Тези алтернативни стратегии са в съответствие с насоките на ФАО/СЗО, като насърчават екологосъобразни практики в областта на аквакултурите, които укрепват здравето на рибите, свеждат до минимум отпадъците и намаляват екологичните вреди.
За да укрепят регулаторната рамка на ЕС, държавите членки изпълняват многогодишни национални стратегически планове за аквакултурите (НСПЗ), включващи цели за намаляване на АМР, които често се подкрепят от финансиране от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА). Тези планове са предназначени да повишат биологичната сигурност, да насърчат програмите за ваксинация и да насърчат инвестициите в алтернативни терапии.
ЕС също така предоставя финансиране за проекти, свързани с АМР, в сектора на аквакултурите („Хоризонт Европа“ и ЕФМДРА). Например Cure4Aqua с ударение върху разработването на биотехнологични алтернативи на антибиотиците и NeoGiANT, което превръща страничните селскостопански продукти в естествени антимикробни форми.