ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

Да, това е осъществимо, но продължават да съществуват технически, инженерни и разходни предизвикателства. Бъдещото развитие на морските или експонираните океански аквакултури ще зависи от технологията, която се прилага за преодоляване на екстремните условия на океанския климат, логистичните проблеми, свързани с осигуряването на храна и други ресурси в стопанството, разработването на платформи за работа в морето и дистанционния контрол на платформите, базирани в интернет на нещата (ИН), за комуникация и управление на платформите със системи за оптимизация, основани на изкуствен интелект.

Интегрираната мултитрофична аквакултура (IMTA) е вид аквакултури, при които няколко водни вида от различни трофични нива (напр. риба, морски водорасли, черупкови организми или други безгръбначни) се отглеждат в непосредствена близост в една и съща производствена система с цел подобряване на ефективността, намаляване на отпадъците и предоставяне на екосистемни услуги, като например биологично възстановяване.

„Стратегическите насоки за по-устойчив и конкурентоспособен сектор на аквакултурите в ЕС за периода 2021—2030 г.“ насърчават IMTA, наред с други видове аквакултури, които са най-полезни за околната среда и климата.

IMTA може да обхваща много различни видове системи за аквакултури, като например наземни системи за аквакултури (напр. езера) и системи за нетни заграждения (напр. комбинация от рибовъдство и системи извън дъното и на дъното за производство на двучерупчести мекотели и морски водорасли). Целта обаче винаги е да се повишат екологичната устойчивост, икономическата стабилност и социалната приемливост в рамките на цялостни и кръгови подходи.

Системите IMTA подобряват устойчивостта на аквакултурите, като имитират естествените хранителни цикли. В тези системи органичната материя, която не се използва от един вид, като например рибата, се превръща в ресурс за други, като например морски водорасли и мекотели, които използват хранителните вещества, за да растат. Ефективността на системата зависи от фактори на околната среда, като например нивата на хранителните вещества в района, наличието на храна и хидродинамиката.

При приемането на IMTA продължават да съществуват няколко предизвикателства. Например съгласно законодателството на ЕС аквакултурните животни не могат да бъдат хранени с отпадъци, което означава, че действащата правна рамка обезсилва моделите, при които рибата се комбинира с определени видове, хранещи се чрез филтриране на водата, и видове, които не се хранят с вода (нискотрофни видове като двучерупчести мекотели и морски краставици), които рециклират хранителните вещества от неконсумирани фуражи и изпражнения. За да оцени и подпомогне справянето с тези предизвикателства, ЕС финансира няколко проекта по IMTA, като например Astral (https://www.astral-project.eu/) и AquaVitae (https://aquavitaeproject.eu/).

През 2020 г. производството на аквакултури в ЕС достигна общо 1,2 милиона тона на стойност 3,9 милиарда евро. По това време основните видове аквакултури са били морски миди (19 % от общото производство в ЕС), дъгова пъстърва (17 %), синя мида (11 %), тихоокеански стриди (9 %), гилтена пагел (8 %), средиземноморски миди (7 %), лаврак (7 %), обикновен шаран (7 %) и атлантически червен тон (3 %). Тези девет вида представляват 87 % от общото производство на аквакултури в ЕС като тегло (НТИКР 22—17-EU).

Продуктите от аквакултури в ЕС се произвеждат в съответствие с високи стандарти за качество и устойчивост, тъй като съществува голяма част от законодателството на ЕС, което обхваща различни въпроси, които производителите на аквакултури трябва да спазват (напр. законодателство относно здравето на животните, хуманното отношение към животните, безопасността на храните, безопасността на фуражите, ветеринарното лечение, качеството на водата, законодателството относно въвеждането на неместни или неприсъстващи в района видове и т.н.).

В момента се провеждат изследвания по този въпрос. Например финансираният от ЕС проект „Диверсификация“ определи като най-важни видове за увеличаване на продуктивната диверсификация на европейските аквакултури Meagre (Argyrosomus regius), Greater amberjack (Seriola dumerilii), pikeperch (Sander lucioperca), атлантическа писия (Hippoglossus hippoglossus), Wreckfish (Polyprion americanus), северен барбун (Mugil cephalus). Други финансирани от ЕС проекти също разглеждат потенциала за по-нататъшна диверсификация на видовете, включително нискотрофните видове (вж. AquaVitae (https://aquavitaeproject.eu/). Диверсификацията трябва да се извършва при отчитане на пазарното търсене и международната търговия с хранителни продукти от водни организми.

Водораслите имат голям потенциал, но понастоящем производството в Европа все още е ниско. През 2022 г. Комисията прие съобщението „Към силен и устойчив сектор на водораслите в ЕС“, т.нар. инициатива на ЕС за водораслите (https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_22_6899), която има за цел да отключи потенциала на водораслите в Европейския съюз. В съобщението са предложени 23 действия за създаването на възможности за отрасъла да се превърне в стабилен, устойчив и регенеративен сектор, способен да отговори на растящото търсене в ЕС. Европейската платформа на заинтересованите страни от сектора на водораслите EU4Algae (https://maritime-forum.ec.europa.eu/en/frontpage/1727) има за цел да ускори развитието на европейска промишленост за производство на водорасли и да насърчи водораслите за хранене и други употреби сред потребителите и предприятията в ЕС.

Продуктите от аквакултури представляват 27 % от потреблението на хранителни продукти от водни организми (аквакултури и риболов) в ЕС. Продуктите от аквакултури в ЕС представляват 26 % от продуктите, произведени от сектора на храните от водни организми (добивен риболов и аквакултури). Процентът на продуктите от аквакултури, консумирани в ЕС, които произхождат от аквакултури в ЕС, е 37,5 % (баланс на предлагането, EUMOFA, 2022 г., https://www.eumofa.eu/supply-balance).

Общото биологично производство на аквакултури на равнището на ЕС през 2020 г. се оценява на 74,032 тона, което представлява 6,4 % от общото производство на аквакултури в ЕС (Биологична аквакултура в ЕС, (EUMOFA, 2022 г., https://www.eumofa.eu/documents/20178/432372/Organic+aquaculture+in+the…).

В ЕС-27 най-важните държави са Испания, Франция, Гърция, Италия и Полша с 70 % производство на аквакултури.

Държавите, които допринасят най-много за европейското производство (EEA39), са Норвегия (приблизително 46 % от общото европейско производство), следвана от Испания, Турция, Обединеното кралство, Франция, Италия и Гърция. На тези седем държави се падат 90 % от цялото производство на аквакултури в Европа. (ФАО 2022 Г.).

В сравнение с растежа на аквакултурите на световно равнище производството на ЕС е почти в застой.

Темпът на растеж на рибните аквакултури в ЕС-27 от 2000 г. насам е изключително нисък, като рибната аквакултура нараства с 1,1 % годишно (среден годишен растеж), а видовете мекотели — с 2,8 %. Ако Норвегия и Турция бъдат включени, общата сума нараства до 4 %. В световен мащаб средният годишен растеж на рибните аквакултури е 4,3 %. (ФАО, 2022 г., https://www.fao.org/fishery/en/topic/166235).

Прецизната аквакултура е технологично усъвършенстван подход в сектора на аквакултурите, насочен към включване на усъвършенствани инструменти и методологии за повишаване на автономността на мониторинга както на биотичните, така и на абиотичните променливи в съоръженията, като се насърчава по-ефективно управление на стопанствата. Целта е да се повишат стандартите за хуманно отношение към животните, да се смекчат въздействията върху околната среда и да се повиши икономическата жизнеспособност на съоръженията за аквакултури. Прецизната аквакултура има за цел да даде възможност на производителите да наблюдават по-ефективно и да документират биологичните процеси, присъщи на техните съоръжения, и се характеризира с интегрирането на авангардни сензорни технологии, методологии за статистически анализ и усъвършенствани технологии за изкуствен интелект (ИИ).