Селското стопанство може да помогне на аквакултурите да станат по-екологосъобразни

Аквакултурата, отглеждането на риба и морски храни, е призната като високоефективна система за производство на протеини за консумация от човека. За разлика от това, много системи за производство на протеини от сухоземни животни са неефективни, оказват въздействие върху земеползването и изострят изменението на климата. Човечеството трябва да възприеме хранителен режим, ориентиран в по-голяма степен към растенията, като единственото изключение е рибата, консумирана както като източник на протеини, така и като основни хранителни вещества, като омега-3 мастни киселини. Тук се разглеждат последиците от този преход и предизвикателствата, които аквакултурата трябва да преодолее, за да увеличи производителността в рамките на възможностите на планетата. Разглеждаме как селското стопанство, по-специално културите, може да предостави решения за аквакултурите, особено за секторите, които зависят от морските съставки. Например селското стопанство може да предостави опит в управлението на монокултури и нови технологии, като например генетично модифицирани култури, специално пригодени за използване в аквакултурите. Предлагаме по-тясна връзка между селското стопанство и аквакултурите да създаде устойчива продоволствена система, способна да отговори на нарастващите хранителни и хранителни потребности, без да изтощава планетарните ресурси.