Специфична за всяка държава хранителна култура и събития за трансфер на научни знания — повлияват ли те на поведението при закупуване на морски продукти?

Положителното възприемане на продуктите от аквакултури е от съществено значение за стимулиране на производството чрез използване на по-устойчиви и екологосъобразни решения. Възприемането от страна на потребителите и произтичащите от това решения за покупка обаче остават слабо разбрани. В повечето европейски държави възприятието на потребителите обикновено е по-скоро отрицателно, което се подсилва от пропуските в знанията и подвеждащата информация от медиите. Счита се, че това оказва най-голямо въздействие върху настоящия нисък процент на потребление на риба, отглеждана в развъдници, в цяла Европа. В предишни изследвания се посочва, че потребителите често не са склонни да променят поведението си при закупуване на морски храни, въпреки че имат солидни научни познания за продуктите от аквакултури и начина им на производство. В това проучване Сметната палата проучи до каква степен специфичният за всяка държава контекст и степента на научните познания допринасят за потребителското поведение на потребителите в цяла Европа. За тази цел бяха проведени интерактивни плакати и полуструктурирани интервюта по време на осем различни прояви за трансфер на знания в три държави, насочени към 383 участници. Прилагането на все още недостатъчно използван метод — интерактивно проучване с плакат — подчерта необходимостта от използване на нови подходи за справяне с поведението на потребителите.
Нашите резултати показват, че увеличените научни познания не водят до промени в поведението при закупуване само по себе си. Възприятията и навиците за закупуване са много контекстуални и се различават в различните култури. Това показва силно взаимосвързания характер на специфичната за всяка държава морска хранителна култура, която варира между индивидуалната осведоменост, научните познания и социално-културния контекст, като всичко това води до индивидуални решения за закупуване. Нашите резултати предполагат съсредоточаване в по-голяма степен върху устойчивостта на даден продукт и подчертаването на текущия преход към подход на кръгова икономика в сектора на аквакултурите може да бъде обещаващ начин за насърчаване на вземането на решения за закупуване в сектора на морските храни, продиктувани в по-голяма степен от устойчивостта. Констатациите на ЕСП също така поставят под въпрос дали опитите за образоване на обществеността относно по-устойчивите критерии за покупки наистина са ключът към насърчаване на по-устойчиви модели на потребление или работим въз основа на подвеждащи допускания, които водят до погрешни подходи. В заключение, липсата на ясна и леснодостъпна информация изглежда е основната пречка пред общественото приемане на продуктите от устойчиви аквакултури в Европа.